Наредба N: 7 от 1992 г. / Чл. 1 - 10

Преходна разпоредба / §1

Заключителни разпоредби / § 2 - § 3

Приложение N: 1 към чл. 2, чл. 4 и чл. 6

Приложение N: 2 към чл. 2, ал. 3

НАРЕДБА N: 7
от 25 май 1992 г.
за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда
(Обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 и бр. 101 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 05.03.1999 г.)

Чл. 1. С тази наредба се определят задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и редът за определяне на хигиенно-защитни зони.

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, доп., ДВ, бр. 46/94 г.) Хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост за обектите по приложение N: 1.
(2) (Нова - ДВ, бр. 46/94 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1997 г.) Хигиенно-защитна зона за обектите, разположени в жилищната зона на населените места, е територията между източника на вредност в околната среда (обекти, съоръжения, инсталации) и конкретният обект, подлежащ на здравна защита (жилищна, здравна, учебна, детска или обществена сграда, терен за отдих и спорт и други аналогични).
(3) (Нова - ДВ, бр. 101/97 г.) Хигиенно-защитните зони за открити разпределителни устройства и електропроводи са посочени в приложение N: 2.

Чл. 3. Производствените и стопанските дейности в зависимост от отделяните вредности и технологията на производствените процеси се обособяват, както следва:
1. I група с хигиенно-защитна зона най-малко 3000 м;
2. II група с хигиенно-защитна зона най-малко 2000 м;
3. III група с хигиенно-защитна зона най-малко 1000 м;
4. IV група с хигиенно-защитна зона най-малко 500 м;
5. V група с хигиенно-защитна зона най-малко 300 м;
6. VI група с хигиенно-защитна зона най-малко 100 м;
7. VII група с хигиенно-защитна зона най-малко 50 м.

Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 101 от 1996 г. и бр. 101 от 1997 г.)
(1) Намаляването или увеличаването на хигиенно-защитните зони за обектите и дейностите, посочени в приложение N: 1, се разрешава от Министерството на здравеопазването въз основа на становище на съответната хигиенно- епидемиологична инспекция и изготвена оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението на обекта, съгласно изискванията на Наредба N: 1 от 1995 г. на МОС, МТРС, МЗ, МЗХП за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).
(2) В случаите, когато за обекта не се изисква изготвяне на ОВОС, Министерството на здравеопазването разрешава увеличаването или намаляването на хигиенно-защитните зони въз основа на становище на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция и изготвена от независим експерт комплексна екологична експертиза със здравна оценка.
(3) (Изм., ДВ, бр. 101/97 г.) Разположението на обектите в жилищната зона се съгласува с регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции след решение на експертния съвет по предварителния санитарен контрол на ХЕИ.

Чл. 5. (Доп., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) В промишлените зони на населените места и селскостопанските дворове видовете производствени и стопански дейности се групират по отрасли, при които не трябва да се създават условия за взаимно неблагоприятно влияние и натоварване на средата с вредности.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 1994 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1997 г.) Обектите с обслужващи дейности, разположени в жилищната зона, не трябва да отделят вредности в околната жилищна среда над допустимите санитарно-хигиенни норми.

Чл. 6. Хигиенно-защитните зони за специфични производствени или други дейности се определят, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) за строителство, реконструкция, модернизация или разширение на топлоелектрически, водноелектрически и отоплителни централи, циментови заводи, химични, металургични и металообработващи и миннодобивни комбинати или група от големи промишлени предприятия и такива, свързани с трансфер на технологии на база опасни химични вещества и други вредни фактори,които представляват здравен риск - за всеки конкретен случай от МЗ съгласувано с Министерството на околната среда (МОС) и Министерството на териториалното развитие и строителството;
2. за научноизследователски и научно-производствени институти, конструкторски бюра, бази за техническо развитие, учебно-производствени корпуси, централни заводски лаборатории и други обекти, които имат в състава си работилници и полупроизводствени експериментални съоръжения и технологии (включително и производства на нулеви серии) - за всеки конкретен случай от органите на държавния санитарен контрол;
3. за атомни централи и предприятия, сгради и съоръжения, където се използват радиоактивни вещества - от Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия при Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и се съгласуват с МЗ по реда, определен в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (ДВ, бр. 79 от 1985 г.) и Наредба N: 0-35 за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения на МЗ и МВР (ДВ, бр. 60 от 1974 г.);
4. за радиопредавателни станции, телевизионни центрове, ретранслатори и радио- локационни станции - от МЗ по реда, определен в Наредба N: 9 за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти на МЗ и МОС (ДВ, бр. 35 от 1991 г.);
5. за летища - при спазване на изискванията за пределно допустимите нива на шума в селищната среда;
6. за предприятия за производство и съхранение на опасни химични вещества (токсични и взривни), оръжия и боеприпаси и за различни дейности с тях - от органите на МВР и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии при Министерския съвет;
7. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) за пречиствателни съоръжения за отпадъчни води освен цитираните в приложение N: 1 - по реда, определен в Норми за проектиране на канализационни системи, публикувани в кн. 9 и 10 от 1989 г. на Бюлетина за строителство и архитектура, издание на Министерството на териториалното развитие и строителството.

Чл. 7. При пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места.

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.; изм., бр. 89 от 1996 г.) Месторазположението на стопански сгради за животни и птици и обемът на животновъдната дейност в парцели в жилищните зони на населените места се определят от съответните специализирани общински служби съгласувано с регионалните ветеринарно-медицински служби, а за парцели извън жилищните зони - и с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 9. Територията на хигиенно-защитните зони трябва да бъде благоустроена и максимално озеленена с подходяща по вид растителност, устойчива на въздействието на вредности.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Забранява се строителството на жилищни сгради, хотели, общежития, детски, учебни и здравни заведения, обслужващи населението, на територията на хигиенно-защитната зона.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
(Нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.)

§ 1. (1) Собствениците на обекти с източници на замърсяване, изградени в жилищната зона на населените места, или такива, за които не е осигурена необходимата хигиенно-защитна зона, в срок до 31. XII.1997 г. да вземат необходимите мерки за привеждане на отделяните вредности в границите на санитарно-хигиенните норми.
(2) След изтичане на срока по ал.1 директорите на съответните хигиенно-епидемиологични инспекции предписват незабавно преустановяване на дейността им или изнасяне от жилищната зона, ако не са предприети необходимите мерки по ал. 1.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Предишен § 1 от Заключителни разпоредби, ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Наредбата се издава на основание чл. 20 от Закона за народното здраве и отменя Наредба N: 6 за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони на МНЗ (обн., ДВ, бр. 67 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1987 г.).

§ 3. (Предишен § 2 от Заключителни разпоредби, ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Наредбата е съгласувана с Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, Министерството на околната среда, Министерството на индустрията и търговията, Министерството на земеделието, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.

Приложение N: 1
към чл. 2, чл. 4 и чл. 6

ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И ОБСЛУЖВАЩИ ДЕЙНОСТИ

Химични производства

I. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 м
1. Производства на свързания азот и азотни торове, свързани с отделянето на азотни окиси (азотна киселина и др.).
2. Химична преработка на каменни въглища (коксуване, разделяне на продуктите).
3. Производство на флуорни съединения (флуороводородна киселина, флуор и соли на флуора).
4. Производство на серовъглерод.
5. Производство на хлор и натриева основа чрез електролиза.
6. Производство на хлорорганични съединения чрез хлориране и хидрохлориране (винилхлорид и поливинилхлорид, дихлоретан, епихлорхидрин, хлоропренов каучук и др.).
7. Производство на епоксидни смоли.
8. Производство на изкуствени влакна и целофан.
9. Преработка на нефт и нефтопродукти.
10. Производство на сярна киселина, олеум и серни окиси.
11. Производство на суперфосфат при наличие на цех за сярна киселина.
12. Производство на целулоза и полуцелулоза.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 м
13. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - над 50 000 м3/час.
14. Производство на препарати за растителна защита.
15. Производства на свързания азот и азотни торове, несвързани с отделянето на азотни окиси (амониева, калиева, натриева, калциева селитра, амоняк, карбамид и др.).
16. Производство на пикринова и фосфорна киселина.
17. Производство на битум, катран, гудрон, полугудрон и други продукти от отпадъците при дестилацията на каменни въглища, нефт и дървесна смола.
17а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на алуминиев сулфат.
18. Производство на хромови и оловни минерални пигменти (оловна глеч, миниум, фрита), хромов анхидрид и соли на хромовата киселина.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 м
19. Производство на полупродукти за синтез на багрила за бояджийската промишленост (анилин, нитробензол, нитроанилин, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол, бета-нафтол, хаш-киселина, пери-киселина, фталов анхидрид, антрахинон и др.).
20. Производство на сажди и газосиликати.
21. Преработване на природен и нефтен газ; компресорни станции по трасето на газопроводите.
22. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - с капацитет 25 000 - 50 000 м3/час.
23. Производство на амоняк от суровина природен газ.
24. Производство на метанол от природен газ.
25. Производство на калцирана сода по амонячния метод.
26. Самостоятелно производство на хлоропренов каучук (без собствено производство на хлор).
27. Производства, свързани с отделянето на арсен и неограничените му съединения.
28. Производства, свързани с отделянето на циановодород и неговите производни.
29. Производство на калциев карбид.
30. Производство на ацетилен от калциев карбид или въглеводородни газове.
31. Производство на нефтен газ в количество над 5000 м3/час.
32. Производство на суперфосфат при липса на цех за сярна киселина.
33. Производство на троен суперфосфат и натриев триполифосфат.
34. Химична преработка на горливи шисти.
35. Производство на солна киселина.
36. Производство на аминоенантова киселина.
37. Производство на ацеталдехид и алкилбензоли.
38. Производство на диметилтерефталат.
39. Производство на катализатори.
40. Производство на жълт и червен фосфор.
41. Производство на бром и железен бромид.
42. Производство на серни органични бои (сярно черно и др.)
43. Производство на натриев нитрит, хидразин-сулфат, тионилхлорид, амониев карбонат и амониев бикарбонат.
44. Производство на диметилформамид.
45. Химична преработка на торф.
46. Производство на продукти и полупродукти за синтетични полимерни материали и за органичен синтез (метилметакрилат, ацетонцианхидрин, диметилтерефталат, капролактам и др.).
47. Производство на синтетични лекарствени препарати.
48. Производство на порофори.
49. Производство на азбестсъдържащи изделия.
50. Производство и преработка на естествени смоли и техните остатъци (каменовъглена смола, колофон и др.)
51. Производство на фуражни дрожди и фурфурол от растителни отпадъци чрез хидролиза.
52. Производство на катран и течни продукти чрез суха дестилация на дървеси на (метанол, оцетна киселина, терпентинови масла, ацетон, креозот и др.).
53. Производство на бензол.
54. Производство на синтетичен глицерин.
55. Производство на синтетичен каучук.
56. Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк с обем на единичен резервоар над 500 м3.
56а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на лепила на смолиста основа с органични разтворители.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 м
57. Производство на фенолалдехидни и други синтетични смоли в количества над 300 т/год.
58. Производство на синтетични влакна: полиамидни (капрон, найлон, видлон), полиестерни (лавсан, ямболен), полипропиленови, полиакрилнитрилни (ПАН, Булана), поливинилхлоридни (хлорин).
59. Производство на полиетилен и полипропилен.
60. Производство на синтетичен камфор по изомеризационния метод.
61. Производство на нефтен газ в количество 1000 - 5000 м3/час.
62. Производство на газ (светлинен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - с капацитет от 5000 до 25 000 м3/час.
63. Производство на толуол, ксилоли, нафтоли, крезоли, антрацен, фенантрен, акридин, карбазол.
64. Производство на органични реактиви.
65. Производство на биологично активни препарати.
66. Производство на пластмаси от целулозни естери.
67. Производство на бариев хлорид с използване на сероводород.
68. Производство на технически мазнини (с получаване на водород по неелектролизен начин).
69. Производство на ултрамарин.
70. Производство на корунд.
71. Производство на изкуствени кожи с прилагане на летливи органични разтворители.
72. Производство на естери.
73. Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк с обем на единичен резервоар до 500 м3.
74. Производство на продукти на органичния синтез (спирт, етилов етер и др.) и преработка на нефтени газове над 5000 м3/час.
75. Производство на индиго (боя) от всички класове на азотолите и азоамините.
76. Предприятия на анилино-бояджийската промишленост при обща мощност до 2000 т/год. и единични производства, по-малки от 1000 т/год.
77. Производство на фармацевтични препарати чрез биологичен синтез (антибиотици, витамин C, сорбит и препарати за селското стопанство).
78. Производство на мастни синтетични киселини.
79. Производство на никотин.
80. Производство на електроизолационни лакове и на лакови основи в количество повече от 600 т/год.
81. Производство на гума и регенерация на гума и каучук.
82. Вулканизация на гуми с прилагане на серовъглерод.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 м
83. Производство на пресови и намотъчни изделия от хартия и тъкани, импрегнирани с фенолалдехидни, смоли, в количество над 100 т/год.
84. Производство на ебонит.
85. Производство на полистирол и съполимерите на стирола.
86. Производство на различни видове хартия и картон от полуфабрикати (готова целулоза, стари парцали и др.).
87. Производство на фенолалдехидни и други синтетични смоли в количества, помалки от 300 т/год.
88. Производство на минерални соли с изключение на солите на арсена, хрома и фосфора и комплексна ускоряваща добавка за свръхбързовтвърдяващ се цимент.
89. Производство на пластмаси (карболит, целулоид, бакелит и др.).
90. Производство на изкуствени минерални бои с изключение на хромови и оловни.
91. Производство на прахообразни перилни препарати.
92. Производство на нейоногенни повърхностноактивни вещества.
93. Производство на въгленови изделия за електропромишлеността (четки за електромотори, електроден въглен и др.).
94. Производство на сода каустик по метода на Левинг и по варовия метод.
95. Производство на ацеталдехид по парофазен начин без прилагане на метален живак.
96. Производство на силициевоорганични лакове, смоли и течности.
97. Производство на оцетна киселина.
98. Преработка на флуоропласти.
99. Производство на безир.
100. Производство на лакове: маслени, спиртови, типографски (печатарски), за каучуковата промишленост,изолиращи и др.
101. Производство на електроизолационни лакове и лакови основи в количество, по-малко от 600 т/год.
102. Производство на пластификатори.
103. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски от падъци и др.,с капацитет до 5000 м3/час.
104. Производство на мазнини по контактен способ.
105. Производство на изкуствени кожи на базата на поливинилхлоридни и други смоли без използване на летливи органични разтворители.
106. Производство на изделия от поливинилхлорид: винипласт, пластификат, микропорести сепаратори.
107. Производство на изделия от пенополиуретан.
108. Производство на стъклопласти на базата на епоксидни и ненаситени полиестерни смоли.
109. Производство на сапун над 2000 т/год.
110. Производство на химикали чрез смесване с топлинна обработка.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 м
111. Производство на стиропор.
112. Производство на пресови и намотъчни изделия от хартия и тъкани, импрегнирани с фенолалдехидни смоли,в количество, по-малко от 100 т/год.
113. Производство на нефтен газ в количество до 1000 м3/час.
114. Производство на минерални естествени бои (креда, охра и др.).
115. Производство на аминопласти (галалит и други белтъчни пластмаси).
116. Производство на глицерин чрез хидролиза на мазнини.
116а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на антифриз.
117. Производство на органопрепарати, развъждане бактерии за препарати за третиране на семена и фитохимични производства.
118. Производство на технически мазнини (с получаване на водород чрез електролиза).
119. Производство на сол, смилане и брикетиране на сол.
120. Производство на натриев хипохлорит (белина).
121. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на химикали чрез смесване без топлинна обработка (мастила, екстракционни инсталации за етеричномаслени продукти, фумигация с метилбромид и микроелементи, неорганични и органични смеси).
122. Производство на захарин и ванилин.
123. Производство на дъбилни екстракти.
124. Производство на кибрит.
125. Производство на алкалоиди и галенови препарати.
126. Производство на парфюми и билкови чайове.
127. Производство на пресматериали (фенолформалдехидни, карбамид - и меламинформалдехидни, силициевоорганични и др.).
128. Производство на изделия от пластмаси по различен начин: пресоване, щамповане, леене под налягане, екструзия, вакуумформоване и др.).
129. Станция за очистване, измиване и пропарване на цистерни.
130. Производство на сапун в количество, по-малко от 2000 т/год.
130а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на водноразтворими лепила.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 м
131. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на фармацевтични калиеви соли (хлориди, карбонати и сулфати); таблетиране и разфасоване на готови лекарствени форми; дестилация на производство на козметични средства в затворени инсталации.
132. Производство на неорганични реактиви (без употреба на хлор), водоразтворими смазки, миещи средства и композиции в машиностроенето в затворени инсталации.
133. Вулканизация на гуми без употреба на серовъглерод.
134. Производство на въгледвуокис и сух лед.
135. Механична обработка на изделия от пластмаси.
136. Производство на фотохимични изделия (фотоленти, фотографска хартия).
137. Производство на кислород, азот и инертни газове чрез разделяне на атмосферен въздух.
138. Производство на моливи.

Металургични, машиностроителни и металообработващи производства

I. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 м
139. Агломериране на руди на черни и цветни метали и пиритни угарки.
140. Добив на цветни метали направо от руди и концентрати (в т.ч. олово, калай, мед и никел) и производство в количество над 2000 т/год.
141. Производство на акумулатори с оловни елементи.
142. Производство на берилий.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 м
143. Добиване на чугун при общ обем на доменните пещи над 1500 м3.
144. Добив на стомана в количество над 1 000 000 т/год. чрез мартенови пещи и по конверторен начин.
145. Вторична преработка на цветни метали в количество над 3000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка.
146. Производство на кокс.
147. Производство на феросплави.
148. Производство на цветни метали в количество, по-малко от 2000 т/год.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 м
149. Производство на алуминий по електролитен метод от разтворимите съединения на алуминия (алуминиев окис).
150. Добив на чугун при общ обем на доменните пещи до 1500 м3.
151. Добив на стомана от 20 000 до 1 000 000 т/год.; производство на флюси.
152. Производство на магнезий по хлориден начин.
153. Вторична преработка на цветни метали в количество от 1000 до 3000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка; производство на кадмиево-никелови акумулатори.
154. Производство на мляна томасова шлака.
155. Производство на чугунени отливки в количество над 20 000 т/год. и на отливки от цветни метали над 300 т/год.
156. Производство на антимон по пирометалургичен метод.
157. Производство на цинк, мед, никел и кобалт по електролитен метод от водните им разтвори.
158. Бази за взривяване на метални от ливки.
159. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на антимона, бисмута, лития и др.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 м
160. Производство на магнезий (по всички начини освен хлоридния).
161. Производство на тантал и ниобий.
162. Производство и ремонт на кораби, автомобили, локомотиви и вагони.
163. Производство на стоманени отливки от 5000 до 20 000 т/год. в електропещи.
164. Производство на стоманени тръби с термична обработка.
165. Обогатяване на металите по хидрометалургичен начин (чрез флотация).
166. Вторична преработка на цветни метали в количество до 1000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 м
167. Производство на чугунени отливки в количество от 1000 до 20 000 т/год. и на отливки от цветни метали от 100 до 300 т/год. при електролеене и допустими шумови нива.
168. Производство на изолиран кабел с оловно, пластмасово, лаково, гумено и други покрития.
169. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на волфрама, кобалта, молибдена, мангана.
170. Производство на прибори с живак (живачни изправители термометри, лампи и др.), други видове акумулатори.
171. Производство на метални електроди.
172. Производство на котли, емайлирани съдове и метални конструкции.
173. Металообработващи предприятия при производство на чугунени и стоманени отливки от 1000 до 5000 т/год. в електропещи или вагрянки.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 м
174. Производство на машини и пробори за електротехническата промишленост (динамомашини,мотори, трансформатори и др.) при наличие на горещи цехове.
175. Производство на лазерна техника.
176. Металообработващи предприятия при производство на чугунени и стоманени отливки до 1000 т/год. и на отливки от цветни метали до 100 т/год. в електропещи.
177. Производство на неизолиран кабел.
178. Производство на металокерамични, молиълкварцови, електротехнически и други изделия; леки изолационни и огнеупорни изделия с двуалуминиев триокис (с леене при 60 - 70 C).
178а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Предприятия за галванични покрития.

VII. ХИГИЕННО- ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 м
179. Производство на твърди и мъчнотопими сплави без химична обработка на рудите.
180. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Металообработващи предприятия с термична обработка в електропещи, без леярска дейност; работилници (ателиета) за златарски и художествено-приложни изделия с малки леярни; цехове за термична обработка на черни и цветни метали в електропещи - до 1 т годишно; заваръчна дейност в помещение.
181. Производство на електротехнически, домакински и други изделия (прибори); цехове за механично обработване на детайли; резервни части и алуминиеви профили.

Добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми и нефт

I. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 м
(Нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.)

181а. Депониране на производствени опасни отпадъци в хвостохранилища, шламохранилища и хидросгуроотвали със срок на експлоатация на депото над 10 г.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 м
182. Производство на брикети от дребни въглища и торф.
183. Добив на руди със съдържание на олово, арсен и манган.
184. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на производствени опасни отпадъци в хвостохранилища, шламохранилища и хидросгуроотвали със срок на експлоатация на депото до 10 г. включително.
184а. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на производствени неопасни отпадъци в хвостохранилища, шламохранилища и хидросгуроотвали със срок на експлоатация на депото над 10 г.
185. Открит добив на руди и нерудни изкопаеми чрез взривни работи.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 м
186. Добив на нефт със съдържание на сяра повече от 0,5 на сто (по тегло).
187. Табани (насипища на земни маси).
188. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на производствени неопасни отпадъци в хвостохранилища, шламохранилища и хидросгуроотвали със срок на експлоатация на депото до 10 г. включително, с осигуряване на затревени оградни диги и постоянно овлажнена повърхност.
189. Добив на азбест по открит начин.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 м
190. Добив на нефт със съдържание на сяра по-малко от 0,5 на сто (по тегло).
191. Добив на горливи шисти.
192. Добив на въглищи - кафяви, черни, лигнитни и антрацитни.
193. Добив на фосфорити, апатити и пирити без химична обработка.
194. Обогатителни фабрики с мокри процеси на обогатяване.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 м
195. Подземно извличане на руда с киселини при осигурено незамърсяване на водоизточниците.
196. Добив на нерудни полезни изкопаеми: доломит, магнезит, гудрон и др., по открит начин (без взривяване).
197. Добив на руди от метали и металоиди по открит начин с изключение на рудите на оловото, арсена и мангана.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 м
198. Добив на руди, метали и металоиди по шахтен начин с изключение на оловни, арсенови и манганови руди.
199. Добив на торф по фрезерен начин.
200. Добив на каменна готварска сол.

Производства на строителната промишленост

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 м
201. Добив на камък по взривен начин.
202. Производство на азбестоциментови изделия и шиферни плочи.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 м
203. Производство на портландцимент, шлаков портландцимент и пуцоланов цимент в количество до 150 000 т/год.; добив на минерална суровина и промишлено производ ство на кизелгур над 10 000 т/год.
204. Производство на вар, талк, перлит, магнезит, доломит и шамот с изпичане в шахти и във въртящи се и други пещи.
205. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 7 от наредбата.
206. Производство на асфалтобетон, екзокрас, непрокрас, мозайка и трошачносортировъчни инсталации за камък и варовик.
207. Обработване на естествен камък със съдържание на кварц.
208. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Изпичане на вар в шахтови пещи, инсталации за хидратна вар, сушене на кварцов пясък.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
209. Производство на гипс.
210. Производство на минерална и стъклена вата.
211. Трошачно-миячни и сортировъчни инсталации за камък и варовик при обработка с вода; домостроителни комбинати.
211а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Добив на минерална суровина и промишлено производство на кизелгур до 10000 т/год.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
212. Добив по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали (чакъл, пясък и др.); глинени кариери.
213. Производство на мушама и рубеоид.
214. Производства на алабастър.
215. Производство на тухли при използване на твърдо гориво, полимермрамор (полиестерен камък) и изгаряне на автоклавирни кости за костен порцелан.
216. Бази (станции) за насипване, съхраняване и извозване на цимент и други прахообразни строителни материали.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
217. Производство на изкуствени камъни, бетонови изделия и строителни разтвори.
218. Производство на строителни материали от отпадъци на ТЕЦ.
219. Производство на стъкло.
220. Производство на керамични и огнеупорни изделия.
221. Производство на порцеланови и фаНянсови изделия.
222. Обработване на естествен камък (несъдържащ кварц).
223. Производство на тухли при използването на течно гориво.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
224. Производство на гипсови изделия.
225. Производство на камъшит, соломит, диферент, фибролит и др.
226. Производство на глинени изделия.
227. Производство на сувенир от мрамор.

Дървообработващи производства

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 М
228. Производство на дървени въглища.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 М
229. Консервиране на дървесина посредством импрегнация с вещества, отделящи неприятна миризма и отрови.
230. Производство на дървени въглища по реторен начин.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
231. Производство на дървеновлакнести плоскости (плочи) дърволит, корк и коркови изделия.
232. Производство на дървен материал, шперплат и паркет.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
233. Производство на дървени плавателни съдове.
234. Производство на хвоен екстракт, хлорофило-каротинови пасти и хвойно-витаминни брашна.
235. (доп., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Производство на мебели и дърводелски изделия с над 6 работни места.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
236. Консервиране на дървесина чрез солеви и водни разтвори (без солите на арсена) или с намазване.
237. Производство на бъчварски изделия с готови дъски.
237а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Производство на мебели и дърводелски изделия с 2 до 6 работни места.

Текстилни производства

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 М
238. Първична обработка на растителни влакна (лен, коноп, памук и др.).

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 М
239. Импрегнация на тъкани с вещества, съдържащи серовъглерод.
240. Производство на азбестови тъкани и изделия.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
241. Непрекъсната импрегнаия на тъкани и хартия с маслени, маслено-асфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производство над 300 т/год.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
242. Импрегниране и обработване на тъкани (дерматин, гранитол и др.) с химични вещества с изключение на серовъглерод.
243. (отм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.)
244. Непрекъсната импрегнация на тъкани и хартия с маслени, маслено-асфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производството до 300 т/год. импрегниран материал.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
245. Обработка на памук.
246. Изваряване на пашкули.
247. Производство на канапи, въжета и конци (без употреба на азбест).
248. Производство на коприна.
249. Производство на смесени (меланжови) тъкани и прежди.
250. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Апретурно-бояджийски цехове и избелване с готови хлорни препарати.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
251. Производство на прежди и тъкани от памук, лен и вълна без бояджийски и избелващи цехове.
252. Производство на трикотажни изделия и дантели.
253. Производство на килими и изкуствен каракул.
254. (отм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.)

Производства за преработване на животински продукти

I. ХИГИЕННА-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 М
255. Преработване на трупове на умрели животни, риби, части от тях и други животински отпапдъци (екарисажи).
256. Изгаряне и смилане на неавтоклавирни кости.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 М
257. Производство на туткал от остатъци от кожа, кости и други животински отпадъци.
258. Производство на технически желатин от кости, сухожилия, остатъци от кожи и други животински отпадъци при съхраняването им в складове.
259. Екарисажи с биологични обезмирисителни инсталации.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
260. Производство на технически мазнини.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
261. Обработване и боядисване на сурови кожи от едри и дребни животни и за кожарски изделия, производства на велур, марокен, чортова кожа и др.
262. (Доп., ДВ, бр. 46 от 1994 г.; изм., бр. 20 от 1999 г.) Преработване на хранителни отпадъци за храна за животни.
263. Складове за мокросолени и необработени кожи (над 200 бр.).

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
264. Производство на желатин (висококачествен) от пресни суровини при съхранение в специално устроени складове с хладилници.
265. Производство на кече и изолационна мушама.
266. Производство на скелети и анатомични препарати от животни, птици и др. като учебни помагала.
267. Изработване на изделия от коси, четина, шкембета, пера, рогове, копита, пилешки крачета.
268. Обработване на черва и производство на струни и кетгут.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
269. Производство на обувки.
270. Производство на лакирани кожи.
271. Производство на изделия от преработени кожи.
272. Производство на четки от обработени коси и четини.
273. Производство на изделия от филц.
274. Складове за временно съхранение на мокросолени кожи (до 200 бр.).

Производство на хранителни продукти и вкусови вещества

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
275. Претопяване на мас от морски животни.
275а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Кланици и месопреработвателни предприятия с капацитет над 5 т дневно.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
276. Производство на винени киселини.
277. Производство на декстрин, глюкоза и преработване на меласа.
278. Клане и обработване на птици.
279. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Преработване на риба и други морски хранителни продукти.
280. Производство на албумин.
280а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Кланични пунктове с капацитет от 1 до 5 т дневно.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
281. (доп. - ДВ, бр. 46/94 г.; изм., бр. 89 от 1996 г.) Производство на рибни изделия от първично преработена риба и други морски продукти.
281а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Колбасарски цехове за преработка на месо и цехове за преработка на продукти от птици с капацитет от 2 до 5 т дневно. При престояване на животните 12 часа преди клането им помещенията за тях могат да бъдат в един блок с месодобивния цех. Допуска се в месокомбинатите да се преработват кости в месо-костен хомоген за хранителни цели съгласно утвърдените технологии и да се създават складове за мокросолени кожи и конфискати от клането след стерилизация.
282. (доп., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Преработване на мляко над 20 т дневно и производство на млечни продукти.
283. Производство на растителни масла.
284. Производство на маргарин.
285. Мелници, семечистачни станции, предприятия за лющене на зърно и др.
286. Преработване на зеленчуци на туршия.
287. Производство на захар.
288. Производство на нишесте.
289. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство на вино, оцет, спирт, ракия и други спиртни напитки чрез ферментация и дестилация.
290. Производство на бира, малц и пивна мая.
291. Комбинати за производство на консерви.
292. Съхраняване на цвекло до преработването му, лукохранилища с почистване и сортиране до 10 000 т/год.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
293. Печене на кафе.
294. Производство на газирани напитки, водоналивни предприятия.
294а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Производство и бутилиране на спиртни нанапитки без ферментация и дестилация с капацитет над 20 000 бутилки дневно.
295. Производство на зеленчукови и плодови консерви.
296. Производство на месни полуфабрикати и изделия.
297. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Предприятия за производство на хляб, хлебни изделия и макарони.
298. Производство на захарни и сладкарски изделия.
299. Производство на хранителни полуфабрикати и готови пакетирани изделия.
300. Производство на хранителни подправки.
301. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Цехове за преработка на продукти от птици до 2 т дневно.
302. Складове за хранителни стоки, вкл. хладилници и силози за съхранение на зърнени храни.
303. (доп., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Кланични пунктове за животни с капацитет до 1 т дневно.
303а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Мандри за преработка на мляко от 6 до 20 т дневно.
303б. (нова - ДВ, бр. 101 от 1997 г.) Електрически мелници за производство на брашно до 3 т/дн.
303в. (нова - ДВ, бр. 101 от 1997 г.) Производство на храни за кучета, котки и други животни.

Животновъдни дейности и обекти, свързани с тях

I. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 М
304. Свинекомплекси с над 12 000 свинеместа.
305. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с над 5000 бр. животни.
306. Птицекомбинати с над 500 000 бр.
307. Сушилни за торова постеля за фураж с обезмирисване.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 М
308. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Свинекомплекси с 5000 до 12 000 свинеместа.
309. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 2000 до 5000 животни.
310. Птицекомбинати със 100 000 до 500 000 бр.
311. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Организирано депониране на животински отпадъци (торища). В животновъдните комплекси и ферми се осигурява терен за временното им събиране.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 М
312. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Свинеферми от 2000 до 5000 бр.при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
313. (изм., ДВ, бр. 46/94 г.; отм., бр. 89 от 1996 г.)
314. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 1000 до 2000 животни и овцеферми с над 1000 бр.
315. Птицекомбинати с 50 000 до 100 000 бр.; принудително угояване на гъски от 5000 до 15 000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране.
316. Открити компостни площадки и терени за заравяне на трупове на умрели животни и други животински отпадъци при невъзможност да се преработят в екарисажите.

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
317. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Свинеферми с 1000 до 2000 бр. при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
318. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 500 до 1000 животни и овцеферми с 500 до 1000 бр.
318а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Депа за товарене на животни за износ.
319. Птицекомбинати от 5000 до 50 000 бр. и промишлено отглеждане на пилета в затворени помещения над 10 000 бр. (бройлери) и принудително угояване на гъски от 1000 до 5000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
320. (доп., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Свинеферми от 500 до 1000 бр. при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
321. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 100 до 500 животни и овцеферми с 200 до 500 бр.
322. Промишлено отглеждане на пилета (бройлери) от 4000 до 10 000 бр. (в затворени помещения с механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата - вентилиране при запазване на сухи подове) и кокошки носачки от 1000 до 5000 бр.
323. Ферми за гъски с открити дворове и басейни за плуване с капацитет до 10 000 бр.; ферми за принудително угояване на гъски от 500 до 1000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране.
324. Промишлено отглеждане на над 100 бр. зайци, нутрии и норки.
325. Стопански сгради за работен добитък, силажохранилища и силажни ями.
326. Производство на фуражни смески.
327. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Питомник за кучета и други домашни и екзотични животни и птици.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
328. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Промишлено отглеждане на пилета (бройлери) от 2000 до 4000 бр. в затворени помещения при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране) при запазване на сухи подове.
329. Селскостопански дворове със складове, работилници, сушилни, фуражни бази, парници за разсад, люпилни и др.; станции за обеззаразяване на семена и билки чрез обгазяване.
330. Промишлено отглеждане на кокошки носачки от 500 до 1000 бр.; зайци, американска катерица (чинчила), нутрии и норки от 10 до 100 бр.; затворено угояване на гъски от 100 до 500 бр.; бази за временно лагеруване на стада овце през топлия сезон при всекидневно събиране и изнасяне на торовия отпад.
330а. (нова - ДВ, бр. 46/94 г.; изм., бр. 89 от 1996 г.) Свинеферма от 100 до 500 броя свине при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
330б. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 50 до 100 животни и овцеферми със 100 до 200 бр.
331. Ветеринарни лечебници със стационар и осеменителни станции.
332. (изм. - ДВ, бр. 46/94 г.; доп., бр. 89 от 1996 г.) Изкупвателни пунктове за животни, пазари за продажба на живи животни и птици.
333. Промишлено отглеждане на бройлери до 2000 бр. при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране) при запазване на сухи подове; затворено угояване до 100 бр. гъски; отглеждане на 200 до 500 кокошки носачки.
334. Промишлено отглеждане на змии и жаби.
334а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Свинеферми с 50 до 100 броя свине при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
334б. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 10 до 50 животни и овцеферми с 50 до 100 бр.
334в. (нова - ДВ, бр. 101 от 1997 г.) Тържища за изкупуване на селскостопанска продукция.

Други дейности и комунални съоръжения

I. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 3000 М
335. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на неопасни отпадъци с периодично запръстяване.
335а. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на опасни отпадъци със срок на експлоатация на депото над 10 г.
336. Складове за вторични суровини от органичен произход.

II. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 2000 М
337. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на опасни отпадъци със срок на експлоатация на депото до 10 г. включително.
337а. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Полево компостиране.
337б. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Термично обезвреждане, в това число изгаряне и пиролиза и/или други методи за обезвреждане на опасни отпадъци на площадки със складово стопанство за събиране на отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка (шлаката).
338. Площадки за изпитване ефективността на димки.
339. Полета за напояване с механично пречистени отпадъчни води.

III. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 1000 М
340. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на неопасни отпадъци с ежедневно запръстяване.
341. (доп., ДВ, бр. 89 т 1996 г.) Разпределителни гари и пристанища за насипни товари и течни горива, жп фериботни комплекси.
342. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Термично обезвреждане, в това число изгаряне и пиролиза и/или други методи за обезвреждане на опасни отпадъци на площадки без складово стопанство за събиране на отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка (шлаката).
343. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Термично обезвреждане, в това число изгаряне и пиролиза с твърдо гориво и/или други методи за обезвреждане на неопасни отпадъци на площадки със складово стопанство за събиране на отпадъците и съ ръжения за допълнителна обработка на остатъка (шлаката).
343а. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Рециклиране като самостоятелна дейност и/или предварителна обработка (сепариране, раздробяване, балиране, брикетиране, пакетиране, претоварване и др.) на площадки с капацитет над 10 т дневно.
344. Инсталации за обезпрашаване на отпадъчна хартия с ефективно прахоулавяне.
345. Мотостадиони, картинг-писти.
346. Инсталации за борба с градушките с централни складове за съхраняване на противоградушкови изделия; стрелкови (ракетни) площадки за противоградушкова защита; охраняеми складове за взривни вещества; открити стрелбища с носимо огнестрелно оръжие; ловни стрелбища.
347. Летища за селскостопанска авиация.
348. Бази за измиване на техника, използвана за растителна защита (целесъобразно е да бъдат към летищата за селскостопанска авиация); агрохимически центрове.
349. Селскостопански площи за самолетно пръскане с препарати за растителна защита и минерални торове.
349а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Селскостопански площи за добив на ориз (оризища).

IV. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 500 М
350. Преработка на водорасли и алгинати.
351. Автобази за транспортни средства за събиране и транспортиране на комунално-битови отпадъци със съоръжения за измиването им.
352. Полета за напояване с биологично пречистени отпадъчни води.
353. Закрити базисни складове за химични препарати за растителна защита, минерални торове и др.
354. Камери и площадки за обработване на компост за гъбопроизводство.
355. Инсталации за получаване на биогаз.
356. Площадки за изпитване на пожарогасителна техника.
357. Бази за рязане на кораби, автомобили и други метални изделия.
358. Крематориуми.
358а. (нова - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Термично обезвреждане, в това число изгаряне и пиролиза с течно гориво или природен газ и/или други методи за обезвреждане на неопасни отпадъци на площадки без складово стопанство за събиране на отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка (шлаката).
358б. (нова - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Сепариране чрез балистични сепаратори и раздробяване на неопасни отпадъци и остатък (шлака) от термична на обработка, чрез трошачно-сортировъчни инсталации и мелници.

V. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 300 М
359. Автобази за над 200 автомобила със сервиз за обслужването им; тролейбусни депа.
360. Дезинфекционни станции и пунктове за почистване, измиване и дезинфекция на товарни вагони след превозване на животни.
361. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Депониране на неопасни отпадъци с ежедневно запръстяване на депа, обслужващи населени места с до 1000 жители, с неорганизирано сметосъбиране и приемащи до 1000 кг дневно включително.
362. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г., бр. 20 от 1999 г.) Компостиране в термични биокамери.
363. Гробища.
364. Пристанища за пакетирани товари и товарно-разтоварни гари.
365. Складове за течни горива над 5000 куб.м.
366. Складове за амонячна вода.
367. (изм., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Рециклиране като самостоятелна дейност и/или предварителна обработка (сепариране, раздробяване, балиране, брикетиране, пакетиране, претоварване и др.) на площадки с капацитет до 10 т дневно включително.
367а. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Самостоятелно депониране и/или рециклиране на строителни отпадъци.
367б. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Обезвреждане на неопасни отпадъци по физични, химични и биологични способи в закрити пространства със складово стопанство за събиране на отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка.
368. (изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Площадки (полигони) за обучение (кормуване) с тежкотоварни коли, автобуси, трактори и друга селскостопанска техника.
369. Зоологически градини.
370. Хиподруми.

VI. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 100 М
371. Автобази с 50 до 200 автомобила със сервиз за обслужването им.
371а. (нова - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Автомобилни фериботни комплекси.
372. Машиноремонтни бази и предприятия.
373. Закрити складове за силно действащи отровни вещества и за минерални торове (целесъобразно е да бъдат в съществуващи селскостопански обекти).
374. Складове за течни горива до 5000 куб.м.
375. (отм., ДВ, бр. 89 от 1996 г.).
376. Обработване и ферментация на тютюни.
377. Оранжерии с отоплителни инсталации.
378. Вагонноекипировъчни площадки и депа.
379. Пречиствателни съоръжения (в сгради) с биологично пречистване за битови отпадъчни води или за неутрализиране на производствени отпадъчни води; съоръжения със съвременни модулни решения, разположени в земята и с ограничена открита повърхност.
380. Бази за приготвяне на разтвори за пръскане на селскостопански култури; за препарати за растителна защита и торове.
381. Складове за вторични суровини от неорганичен произход.
381а. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Камери за пастъоризация на готов компост за гъбопроизводство.
381б. (нова - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Хлораторни станции (съгласно Норми за проектиране на водоснабдителни системи, публикувани в кн. 1 и 2 на Бюлетина за строителство и архитектура от 1987 г.) - 150 метра.
381в. (нова, ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Обезвреждане на неопасни отпадъци по физични, химични и биологични способи в закрити пространства без складово стопанство за събиране на отпадъците и съоръжения за допълнителна обработка на остатъка.

VII. ХИГИЕННО-ЗАЩИТНА ЗОНА - 50 М
382. Автомобилни и железопътни гари, оста на железния път (при нови линии с интензивно влаково движение); миячни станции за външно машинно измиване на пътнически вагони; пристанища.
383. Бази за химическо чистене и перални услуги.
384. (доп. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Автобази до 50 автомобила, автосервизи; изчукване на автомобили и тенекеджийско- бояджийски услуги в помещения, монтаж и ремонт на газови устройства на автомобили.
385. Многоетажни гаражи за леки автомобили на предприятия на автомобилния транспорт и открити паркинги за над 100 леки автомобила.
386. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Бензиностанции от голям тип (над 4 колонки).
387. Складове за нехранителни стоки, отоплителни и други материали.
388. Изработване на паметни плочи и рамки за гробове.
389. Работилници за разбиване на вълнени, памучни и други тъкани.
390. Временни отоплителни централи на течно гориво (при ефективна шумозащита и осигурено пълно изгаряне).
391. Станции за зареждане на моторни превозни средства с течен пропан-бутан и пунктове за пълнене с газ на бутилки за битови нужди.
392. Фабрики за производство (пакетиране) на цигари с ферментирали тютюни.
393. Печатници.
394. Фуражомелки и ярмомелки и фъстъкочистачки за услуги на населението.
395. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1994 г.) Спортни стадиони и открити състезателни плувни басейни.
395а. (нова - ДВ, бр. 46/94 г.; изм., ДВ, бр. 89 от 1996 г. и бр. 101/97 г.) Гробища за стари автомобили.

Приложение N: 2
към чл. 2, ал. 3
(Изм., ДВ, бр. 101 от 04.11.1997 г.)

Електропроводи и открити разпределителни устройства

1. Хигиенно-защитните зони на електропроводи с напрежение 100 кВ и повече се определят от проекциите на крайните проводници на електропроводите на разстояние:
- за електропроводи с напрежение 110 кВ - 10 м;
- за електропроводи с напрежение 220 кВ - 20 м;
- за електропроводи с напрежение 400 кВ - 30 м;
- за електропроводи с напрежение 750 кВ - 60 м.
Терените под проводите от двете им страни не се застрояват за обитаване или извършване на дейности.
2. Открити разпределителни устройства с напрежение 400 кВ - 200 м.
3. Открити разпределителни устройства с напрежение 750 кВ - 300 м.